Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2OE5
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12SP5

Забележителности

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 25.09.2021

Разнообразието на релефа, прекрасните природни дадености, благоприятните климатични условия и многогодишните традиции на населението са основните фактори, които обуславят развитието на туризма в Софийска област във всичките му форми и многообразие, и през четирите сезона на годината. В областта се намират осем от Стоте национални туристически обекта:

В община Етрополе под номер 63 в списъка на националните туристически обекти са Историческият музей, Часовниковата кула и Етрополския манастир „Света Троица”. Архитектурно-историческият резерват Копривщица е под номер 75, а връх Богдан (1604 м) – първенецът на Средна гора в Същинския дял на планината, е под номер 76. Манастирът „Св. Богородица” („Седемте Престола”) до село Осеновлак, община Своге е под номер 78. Община Самоков под номер 79 е представена с Историческия музей и Девическия манастир „Покров Богородичен”. Най-високият връх на Балканите – вр. Мусала (2925 м) е под номер 80, а община Ботевград присъства с Часовниковата кула /№81/ и Манастирите „Свети Николай“ и „Свето Преображение”, както и Паметник-костница на Ботевите четници в село Скравена /№82/.

На територията на областта, в община Самоков е най-старият и най-известен български планински курорт с международно значение – курорта Боровец. Благодарение на своите природни и климатични дадености, както и комфортна хотелска база за настаняване, курортът предоставя възможности не само за ски-туризъм през зимата, но и възможности за посещения и пълноценен отдих и през останалите три годишни времена, а също така и за познавателен туризъм – в близост е и най-високият връх на Балканския полуостров – вр. Мусала (2925 м).

Огромното богатство от минерални извори и води е предпоставка за развитието на спортно-рекреативен туризъм в областта. Много са балнео-лечебните курорти в Софийска област:  Белчински бани, Пчелински минерални бани, Долна баня, Момин проход и Костенец. Благодарение на специфичния микроклимат в с. Искрец, община Своге, още в началото на миналия век там е построен диспансер за белодробни заболявания извистен в цялата страна, днес Специализирана болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за долекуване, продължително лечение и рехабилитация „Цар Фердинанд І“.   Минералните извори в тези курорти са от значение не само за хора, нуждаещи се от лечение и профилактика, но също така и за здрави хора, търсещи релаксация, ползотворен отдих и избавяне от ежедневния стрес. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми, предлагани в курортните селища непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения с ясната цел да се отговори на съвременните изисквания на търсенето на международните пазари.

Безценното културно-историческо наследство, представено от археологически, исторически, културни и архитектурни паметници, уникални фолклорни традиции, фестивали, занаяти и традиционни производства обуславя развитието на културен туризъм в областта. На територията на Софийска област са разположени 227 културни паметници с национално значение, много музеи, читалища и библиотеки. В последните години се наблюдава повишен туристически интерес към българските манастири – т. нар. поклоннически туризъм, които са тясно свързани с историческата съдба на страната и българския народ. От периодите на Второто българско царство на царете Асен и Петър (ХІІ -ХІІІ в), и на Възраждането в областта са запазени десетки ценни църкви, манастири и архитектурни паметници, част от грандиозния манастирски комплекс Мала или Софийска Света Гора, в който се свързват 14 манастира по протежението на Витоша и съседните и планини. На територията на община Годеч, високо в скалите, извисяващи се над долината на река Нишава е кацнал единият от двата скални манастира в България – Разбоишкия манастир „Въведение Богородично”. На територията на община Своге е известният в цяла България манастир „Св. Богородица” (Седемте престола) край с. Осеновлак, а в община Ботевград – Врачешкия девически манастир „Св. Четиридесет мъченици”. Други известни манастири на територията на областта са: Чекотинския манастир „Св.Арахангел Михаил” в община Правец, манастирите „Св.Дух”, „Св. Николай Летни” и Букоровския манастир „Св. Георги Победоносец” в община Годеч, Етрополски манастир „Св.Троица” край с. Рибарица, Ботевградските манастири „Рождество Богородично” в к.м. Зелин, манастир „Свети Николай“ и манастир „Свето Преображение”, Чепърлянски манастир в община Драгоман и други. Специално място заема запазеният архитектурен ансамбъл Копривщица и значението му като възрожденски, културен и занаятчийски център. Не случайно на всеки пет години в Копривщица се провеждат националните събори на българско народно творчество „Копривщица пее”, с участие на изпълнители на автентичен фолклор от целия свят.

В областта е развит и ловният туризъм, благодарение на наличието в близост до столицата на добре поддържани и с традиции ловни стопанства като „Витиня” и „Арамлиец” в община Елин Пелин и „Елен” в община Етрополе.

Голф туризмът, който привлича много чуждестранни гости, е развит в общините Елин Пелин, където се намира първото открито в България голф-игрище и в община Правец в комплекса „РИУ Голф&Спа”, където игрището е с 18 дупки и отговаря на всички стандарти на Асоциацията на професионалните голф играчи.

Обект на нестихващ туристически интерес са и редица защитени зони и природни забележителности в Софийска област, включени в национален парк „Централен Балкан” и природен парк „Западен Балкан” – водопади, уникални скални образувания и вековни дървета. В община Драгоман се намира най-голямата карстова влажна зона в България – Драгоманското блато, където могат да се видят повече от 220 вида птици.